Радиоактивното замърсяване на повърхности може да е резултат от ядрени инцидент, също от разливане, изпръскване или изтичане от открити източници. То може да породи опасност за здравето. Ето защо, повърхностно замърсяване трябва да бъде следено и контролирано.
Измерването на количеството радиоактивно вещество отложено върху повърхност се постига на първо място чрез използването на радиометри (монитори) за повърхностно замърсяване. За да бъдат направени точни оценки на повърхностното замърсяване е необходимо тези радиометри да бъдат калибрирани с еталонни източници, които са проследими към национални еталони. Тези еталонни източници могат да се характеризират чрез величината активност или величината скорост на излъчване на частици от повърхност или и чрез двете.
Както националните така и международните организации дават насоки за препоръчаните еталонни източници на различни нива на точност и проследимост.
Съгласно Наредбата за основните норми за радиационна защита, 2004, границите на повърхностното радиоактивно замърсяване са дефинирани в единицата частици.cm-2.min-1, което налага повърхностното радиоактивно замърсяване на национално ниво да се характеризира с величината скорост на излъчване на частици от повърхност.
Целите на измерване на повърхностно замърсяване са:
- първо, да се регистрира замърсяването, така че да се определи неговото съществуване и да се контролира разпространението му;
- второ, да се определи скоростта на излъчване на частици (активността) на единица площ, за да се провери, дали не са превишени допустимите граници.
При определяне на повърхностни радиоактивни замърсявания се вземат предвид няколко фактора:
1. Видът на замърсената повърхност: замърсените повърхности биват 4 вида:
- кожа на човешкото тяло,
- повърхности, в непосредствен контакт с кожата (бельо, кърпи за изтриване пр.),
- замърсени повърхности, в близост до тялото (работно облекло, обувки, маски и др.) и
- всички други повърхности (предмети, плотове, стени и др.).
2. Видът на радиоактивния замърсител: α- или β- емитер; енергиен спектър на радионуклида-замърсител; физикохимическите характеристики (течност или прах, вид на съединението).
3. Видът на самото замърсяване: трайно фиксирано върху повърхността; нефиксирано, което може да бъде почистено или и двата вида едновременно.
Основни понятия
Повърхностно замърсяване: Замърсяване на повърхностите с радиоактивни вещества.
- Фиксирано повърхностно замърсяване: Замърсяване, прилепнало към повърхността по такъв начин, че е невъзможно да се отстрани в нормални работни условия;
- Нефиксирано повърхностно замърсяване: Повърхностно замърсяване, което може да се отстрани или трансферира при нормални работни условия.
Активност на единица площ: Отношение между активността на радионуклидите,
присъстващи на повърхността, и площта на повърхността. Изразява се в (Bq.cm-2).
Скоростна излъчване на частици от повърхност (поток частици), q2p /surface emission rate of a source/: Броят частици от даден вид и над определена енергия, които се излъчват от повърхността на източника за единица време. Единицата за скорост на излъчване на частици от повърхността на радиоактивния източник е: s-1
Ефективност на инструмента, eI: Отношението между показанията на уреда (импулси за единица време) и скоростта на излъчване на частици от повърхността на радиоактивния източник (частици за единица време) при определени геометрични условия.
Калибровъчният фактор на радиометър, kR: 1/eI
Ефективност на източника, es: отношение на броя частици от даден тип с
енергия над дадената, излъчени от предната повърхност на източника за единица време, към броя частици от същия тип, създавани или изпускани в източника (за тънък източник), или към дебелината на неговия слой на насищане (за източник с дебелина) за единица време.
Методи за измерване
Повърхностното замърсяване може да бъде оценено с помощта на директен и индиректен метод на измерване.
Директните измервания се провеждат с монитори (радиометри) за повърхностното замърсяване, които измерват нефиксираното плюс фиксираното повърхностно замърсяване.
Индиректното измерване като правило се провежда по метода на намазките, с помощта на който се определя само нефиксираното повърхностно замърсяване.
Директните измервания са особено трудни или невъзможни, ако върху повърхността присъства неактивна течност или твърди отлагания, или ако има влияещо радиационно поле.
Индиректният метод е по-широко приложим, особено когато повърхностите са труднодостъпни за измерване поради разположението или конфигурацията си, или когато влияещите радиационни полета въздействат върху мониторите за замърсяване.