Проследимостта  установява действителността на калибрирането на определен еталон или средството за измерване, посредством последователно сравняване с по-добри еталони докато се стигне до точно определен първичен еталон.

Калибриране  –  Съвкупност от действия, които при определени условия установяват зависимостта между стойностите на величината, показани от измерителен уред, измерителна система или стойностите са представени от мярка или стандартен образец и съответните стойности, реализирани от еталоните.

Нивата  на проследимост, според международния речник по метрологията (VIM) са:

            Ниво 1 – Първични еталони и международната еквивалентност.

Включва реализиране на първични еталони за активност чрез развитието на методи и измерителни системи за сертифициране (стандартизиране), участие в международни сравнения, прилагането на системи за качество.

            Нива 2 и 3 – осиуряване на проследимост на Национално ниво.

Ниво 2 се състои в реализирането на вторични еталонни (референтни) системи, а ниво 3 основно осигурява националното разпространение на еталоните за активност.

Международната система за проследимост на измерванията на активности включва тясно сътрудничество между много от водещите в света еталонни лаборатории за измерване на активност. Тя обхвяща две основни мероприятия организирани от BIPM:

(1) чести междулабораторни сравнителни измервания на специфична активност на радиоактивни разтвори, капсулирани в стандартни стъклени ампули и всички приготвени от един и същ изходен разтвор, и     

(2)  Международна Референтна Система (SIR), която позволява националните лаборатории да предават ампули съдържащи g-излъчващи радиоактивни разтвори с декларирана специфична активност на BIPM с цел проверка на резултата и регистриране (вписване) в базата данни.

Реализирането на проследимостта при измерване на активности може да се представи  най-общо чрез следната схема: 

Реализиране на проследимостта при измерване на активност 

Няма пряко отношение между понятията международен и национален еталон от една страна и първичен и вторичен еталон от друга страна. В повечето случаи международните или националните еталони са първични, но това не е задължително. Например т.нар. Международна Референтна Система за измерване на активност на g-излъчващи нуклиди (International Reference System – SIR) е вид вторичен международен еталон изграден на основата на ионизационна камера от кладенчов тип, който се съхранява в МБМТ (BIPM) и служи за допълване и разширяване на дейността на МБМТ по провеждане на международни сравнения по величината активност. Също така много от националните еталони за активност са реализирани като вторични еталони осигуряващи относителни измервания (well-type IC, LSC, GS), а заедно с това институции, нямащи статут на национални лаборатории могат да притежават първични еталони позволяващи абсолютни измервания.

Автор: Станислав Станев  

Еталон: мярка, измервателен уред, сравнителен материал или измервателна система, предназначени да определят, създадат, възпроизведат или съхранят дадена единица или една или повече стойности на величина, която да служи като изходна.

Първичен еталон

Еталон, посочен или широко признат като еталон с най-високи метрологични качества, чиято стойност се приема, без да се сравнява с други еталони на същата величина.

Вторичен еталон

Еталон, стойността на който се определя чрез сравняване с първичен еталон на същата величина.

Международен еталон

Еталон, признат с международна спогодба, за да служи за международна основа за приписване на стойностите на други еталони на съответната величина.

Национален  еталон

Еталон, признат с национално решение да служи в дадена страна като основа за даване на стойностите на други еталони на съответната величина.      

Изходен еталон

Еталон обикновено с най-високи метрологични качества за дадено място или в дадена организация, на който се базират извършените измервания.

Работен еталон

Еталон, който се използва текущо за калибриране или проверка на мярка, измервателен уред или сравнителен материал.

Автор: Росен Иванов