Еталоните са уреди, системи или комплекси, който възпроизвеждат и съхраняват единиците на физичните величини и ги предават на други средства за измерване. Без еталони е невъзможно да се постигне съпоставимост на резултатите от измервания, извършени с различни уреди, на различни места и по различно време.

Националните еталони на Република България са материалната връзка с международните еталони и основата за осигуряване на проследимост и точност на измерванията в страната.

Състоянието на българските национални еталони засяга пряко развитието на области като законова метрология, акредитация, сертификация и оценяване на съответствието на продуктите с техническите изисквания към тях, и косвено влияе на конкурентноспособността на българските продукти и услуги и на качеството на живота в страната.

Националната система за измервания е част от международната система. Политиката за единство на измерванията в световен мащаб се определя от Генералната конференция за мерки и теглилки (GCPM), в рамките на подписаната от правителствата Конвенция за метъра и се осъществява чрез регионалните метрологични организации (за Европа – EURAMET и СООМЕТ, в които Р България членува).

През 1977 г. в България се основава Национален център по метрология със задача да създава и съхранява еталоните на страната.

Схема на метрологичната инфраструктура

Метрологията е техническата основа на инфраструктурата по качеството. Научната метрология е предпоставка за развитие на акредитацията, изпитванията и калибрирането.

Законът за измерванията (обн., в ДВ, бр. 46 от 07.05.2002 г., последно изменение ДВ. бр.39 от 20.05.2011 г.) възлага създаването, съхраняването и усъвършенстването на националните еталони на  Република  България  на  БИМ  чрез  Главна  дирекция  “Национален център по метрология” (ГД НЦМ).

В изпълнение на тази функция и в съответствие с политиката на правителството БИМ разработва “Дългосрочна програма за развитие на националните еталони на Република България”.

Автор: Росен Иванов

Измерване – съвкупност от действия, които имат за цел да се определи дадена стойност на величина.

Калибриране – съвкупност от действия, които при определени условия установяват зависимостта между стойностите на величините, показани от измервателния уред или измервателната система, или стойностите, представени от мярка или сравнителен материали съответните стойности на величината, реализирани от еталоните.

Тест – тестовете са измервания, предназначени да се потвърди, че даден инструмент функционира правилно, и / или количествено определяне на вариациите на показанието на инструмента през целият му обхват, както и електрическите и условията на заобикалящата среда.

Основните цели на калибрирането:

(1)  За да се гарантира, че инструмента работи правилно и следователно ще бъде подходящ за целите на предназначението му.

(2)  За да се определи, при контролиран набор от стандартни условия, отчитането на стойността от инструмента като функция от стойността на измерваната величина (величината, която трябва да бъде измерена). Това трябва да стане в целият посочен обхват на инструмента.

(3)  За да регулирате инструмента след калибрирането, ако е възможно, така че цялостната точност на измерване на инструмента да се оптимизира.

Можем да разграничим четири различни категории на измерване на инструменти, като общопризнати, и те са:

Изпитвания на типа – Тези тестове обикновено се извършват от Национални или Вторични лаборатории, които могат да предоставят информацията на разположение на потребителя на инструмента. Тестовете са предназначени за определяне на характеристиките на даден тип или модел инструмент. Те включват обширно изпитване в широк диапазон на величини, които могат да имат влияние върху резултатите от измерването, без да са обект на измерването – “влияещи величини”.

Специално калибриране – В някои специални случаи на измервания, подобни на тези от изпитванията, в хода на работа са необходими специални калибрирания. Те трябва да бъдат извършени, например, ако дозиметъра или радиометъра се експлоатира при необичайни обстоятелства или ако рутинното калибриране или изпитване на типа  не предоставя достатъчна информация.

Рутинно калибриране – Те са предназначени да се определи калибрационния фактор за рутинното прилагане на дозиметъра. Рутинното калибриране може да бъде с потвърдителен характер, когато е или се извършва, за да се провери, калибриране, извършено от производителя, или за да се провери дали калибрационния фактор е достатъчна устойчивост по време на продължаване на дългосрочната употреба на дадения дозиметър.

Тест на приемане – Това са договорните тестове, проведени върху всички инструменти на определен тип, преди да бъдат пуснати в експлоатация за първи път. Те са предназначени да покажат, че всеки инструмент в една пратка е в съответствие с неговата спецификация.

Автор: Росен Иванов

Еталон: мярка, измервателен уред, сравнителен материал или измервателна система, предназначени да определят, създадат, възпроизведат или съхранят дадена единица или една или повече стойности на величина, която да служи като изходна.

Първичен еталон

Еталон, посочен или широко признат като еталон с най-високи метрологични качества, чиято стойност се приема, без да се сравнява с други еталони на същата величина.

Вторичен еталон

Еталон, стойността на който се определя чрез сравняване с първичен еталон на същата величина.

Международен еталон

Еталон, признат с международна спогодба, за да служи за международна основа за приписване на стойностите на други еталони на съответната величина.

Национален  еталон

Еталон, признат с национално решение да служи в дадена страна като основа за даване на стойностите на други еталони на съответната величина.      

Изходен еталон

Еталон обикновено с най-високи метрологични качества за дадено място или в дадена организация, на който се базират извършените измервания.

Работен еталон

Еталон, който се използва текущо за калибриране или проверка на мярка, измервателен уред или сравнителен материал.

Автор: Росен Иванов

Измерването изисква обширно познание

Метрологията представлява наука, с които са запознати малцина, но с които боравят повечето хора – убедени, че споделят общо разбиране за това, какво означават думи като метър, килограм, литър, ват и т.н. Доверието е от жизнена важност поради възможността на метрологията да свързва човешката дейност без оглед на географските и професионални граници.

Това доверие се повишава с акредитацията и взаимното признаване на калибриранията на еталони и на лаборатории в различните страни. Човечеството притежава вековен опит, потвърждаващ че животът наистина става по-лесен, когато хората си сътрудничат в метрологията.

Метрологията е наука за измерванията

Метрологията обхваща три основни дейности:

1. Определението на международно признати единици за измерване.

2. Реализирането на единици за измерване чрез научни методи.

3. Изграждането на верига за проследимост чрез определяне и документиране на стойността и точността на измерване и разпространението на това знание.

Метрологията има съществено значение за научните изследвания, а научните изследвания са в основата на нейното развитие. Науката непрекъснато разширява границите на възможното, а фундаменталната метрология следва метрологичните аспекти на новите открития. Това предоставя на разположение на изследователите по-добри метрологични похвати за продължаване на изследователската им дейност – само онези области на метрологията, които наистина се развиват, могат да продължат да бъдат партньор за индустрията и научно-изследвателската работа.

Научната, индустриалната и законовата метрология трябва също да се развиват, за да остават полезни, адекватни и да вървят в крак с нуждите на индустрията и обществото.

Категории в метрологията

Метрологията се подразделя на три категории с различни нива на сложност и точност:

• Научната метрология има за цел организацията и  развитието на националните еталони и тяхното поддържане (на най-високо ниво);

За фундаменталната метрология няма международно определение, но като цяло означава най-високото ниво на точност в определена област. Следователно, фундаменталната метрология може да бъде описана и като онази част от научната метрология, която е на най-високото ниво.

• Индустриалната метрология трябва да осигури правилното функциониране на средствата за измерване, използвани в индустрията, в производствените процеси и при изпитване, за осигуряване на качеството на живота на гражданите и за научните изследвания;
• Законовата метрология се занимава с измервания, в случаите когато те влияят върху прозрачността на икономическите сделки, в частност когато има нормативни изисквания за проверка на средствата за измерване. 

Метрология на йонизиращите лъчения

Мерологията (измерванията) на йонизиращите лъчения обхващат две основни области: дозиметрия и радионуклидна метрология.

Дозиметрията се отнася до измерванията на тези величини характеризиращи йонизиращите лъчения и тяхното взаимодействие с веществото, от които зависят радиационните ефекти. На първо място това е количеството енергия, придадено от лъчението на веществото (погълната доза или мощност на дозата).

В по-широк смисъл тя се отнася до принципите и методите за определяне (т.е. чрез измерване или изчисление) на тези величини, както и на други свързани величини, като експозиция, керма, флуенс, еквивалентна доза, линейно предаване на енергията (специфичната плътност на йонизация), и т.н.

Радионуклидната  метрология  се отнася до еталоните, методите и инструменти (СИ) за измерване на величината активност. Тя съдържа 2 направления:

• Радиометрията обхваща съвкупността от методи за измерване на активността на радионуклидите.
• Спектрометрията се занимава с изучаване на спектрите на йонизиращите лъчения, т.е. разпределението на енергията в поток частици или фотони.

Дозиметрията  и Радионуклидната  метрология са тясно свързани и застъпващи се области както по отношение на целите и приложението си (медицинско облъчване, радиационна защита, екология, анализ на безопасността на различни продукти, и т.н.), така и по отношение методите и средствата за измерване.

Автор: Росен Иванов