Измерването на количеството радиоактивно вещество отложено върху повърхност се постига на първо място чрез използването на радиометри (монитори) за повърхностно замърсяване. За да бъдат направени точни оценки на повърхностното замърсяване е необходимо тези радиометри да бъдат калибрирани с еталонни източници, които са проследими към национални еталони. Тези еталонни източници могат да се характеризират чрез величината активност или величината скорост на излъчване на частици от повърхност или и чрез двете.   

Както националните така и международните организации дават насоки за препоръчаните еталонни източници на различни нива на точност и проследимост.

Съгласно Наредбата за основните норми за радиационна защита, 2004, границите на повърхностното радиоактивно замърсяване са дефинирани в единицата частици.cm^-2.min^-1, което налага повърхностното радиоактивно замърсяване на национално ниво да се характеризира с величината  скорост на излъчване на частици от повърхност.

Целите на измерване на повърхностно замърсяване са:

• първо, да се регистрира замърсяването, така че да се определи неговото съществуване и да се контролира разпространението му;

• второ, да се определи скоростта на излъчване на частици (активността) на единица площ, за да се провери, дали не са превишени допустимите граници.

При определяне на повърхностни радиоактивни замърсявания се вземат предвид няколко фактора:

1. Видът на замърсената повърхност: замърсените повърхности биват 4 вида:

- кожа на човешкото тяло,

- повърхности, в непосредствен контакт с кожата (бельо, кърпи за изтриване пр.), 

- замърсени повърхности, в близост до тялото (работно облекло, обувки, маски и др.) и

- всички други повърхности (предмети, плотове, стени и др.).

2. Видът на радиоактивния замърсител: α- или β- емитер; енергиен спектър на радионуклида-замърсител; физикохимическите характеристики (течност или прах, вид на съединението).

3. Видът на самото замърсяване: трайно фиксирано върху повърхността; нефиксирано, което може да бъде почистено или и двата вида едновременно.

Основни понятия

Повърхностно замърсяване: Замърсяване на повърхностите с радиоактивни вещества.

• Фиксирано повърхностно   замърсяване:   Замърсяване,   прилепнало   към повърхността по такъв начин, че е невъзможно да се отстрани в нормални работни условия;
• Нефиксирано повърхностно замърсяване: Повърхностно замърсяване, което може да се отстрани или трансферира при нормални работни условия.

Активност на единица площ: Отношение между активността на радионуклидите,

присъстващи на повърхността, и площта на повърхността. Изразява се в  (Bq.cm^-2).

Скоростна излъчване на частици от повърхност (поток частици), q_2p /surface emission rate of a source/: Броят частици от даден вид и над определена енергия, които се излъчват от повърхността на източника за единица време. Единицата за скорост на излъчване на частици от повърхността на радиоактивния източник е: s^-1

Ефективност на инструмента, e_I: Отношението между показанията на уреда (импулси за единица време) и скоростта на излъчване на частици от повърхността на радиоактивния източник (частици за единица време) при определени геометрични условия.

Калибровъчният фактор на радиометър, k_R:  1/e_I

Ефективност на източника, es: отношение на броя частици от даден тип с
енергия над дадената, излъчени от предната повърхност на източника за единица време, към броя частици от същия тип, създавани или изпускани в източника (за тънък източник), или към дебелината на неговия слой на насищане (за източник с дебелина) за единица време.

Методи за измерване

Повърхностното замърсяване може да бъде оценено с помощта на директен и индиректен метод на измерване.

Директните измервания се провеждат с монитори (радиометри) за повърхностното замърсяване, които измерват нефиксираното плюс фиксираното повърхностно замърсяване.

Индиректното измерване като правило се провежда по метода на намазките, с помощта на който се определя само нефиксираното повърхностно замърсяване.

Директните измервания са особено трудни или невъзможни, ако върху повърхността присъства неактивна течност или твърди отлагания, или ако има влияещо радиационно поле. 

Индиректният метод е по-широко приложим, особено когато повърхностите са труднодостъпни за измерване поради разположението или конфигурацията си, или когато влияещите радиационни полета въздействат върху мониторите за замърсяване.

Автор: Станислав Станев 

Радиоактивност (от латински radio — излъчвам, и activus — действен) се нарича способността на атомните ядра на нестабилни изотопи на химични елементи да се превръщат спонтанно в ядра на други химични елементи, при което се излъчва енергия във формата на електромагнитно лъчение или частици - например алфа-частици, бета-частици или гама-лъчи (източник Уикипедия).

Радиация (на английски: radiation) означава излъчване на вълни или частици, но на български под радиация най-често се разбира йонизираща радиация със синоними йонизиращо лъчение и йонизиращо излъчване (източник Уикипедия).

В действителност английската дума „radiation” не е коректно да се превежда директно, т.е. “радиация”, тъй като тази дума означава “излъчване”. Ето защо думата “радиация” се използва само от населението, но не и от занимаващите се професионално хора в тази област.

В крайна сметка Радиоактивност (radioactivity) и Радиация (radiation) са различни думи, описващи един и същ процес, а именно способността на атомните ядра на нестабилни изотопи на химични елементи да се превръщат спонтанно в ядра на други химични елементи, при което се излъчва енергия.

Автор: Росен Иванов    

Ще структурирам стъпките  при закупуването на уреда:

1. Преценете добре за какво ще използвате уреда, за да не се окаже, че сте дали няколко хиляди лева за неизползваемо средство за измерване. 

Едни от най-важните характеристики са:

  –   величина на измерване (обикновено поддържат няколко);

  –   обхват на измерване;

  –   енергиен обхват на измерване;

  –   грешка на измерване. 

Важно: Ако си закупите комбиниран уред за измерване, ще икономисате пари, т.е. това са уреди работещи едновременно като дозиметри и радиометри, с помощта на подходящ набор от детектори.

2. Проверете уреда, който желаете дали е от одобрен тип.

Това можете да го направите в сайта на Българския Институт по Мтерология, тъй като той е отговорен за одобряването на типовете уреди за измерване. Отидете към Регистъра »»»»» 

Важно: Ако уреда не е от одобрен тип, по-добре не го купувайте, защото той ще е със статут „незаконен” и не подлежи на ежегодна проверка, като няма да можете да го използвате за измервания, които трябва да удостоверявате. Това означава, че ако имате работа с Агенцията за Ядрено Регулиране, те няма да ви признаят резултатите от вашето измерване. По-друг начин седи въпроса с калибрирането. Там не е нужно уреда да е от одобрен тип. Калибрирането в България се извършва от Българския Институт по Мтерология в град Ловеч и се признава от Българската Служба по Акредитация.

3. Бюджет.

След като сте наясно с положенията описани по-горе и знаете с какъв бюджет разполагате, трябва да проучите какви уреди има на пазара, които покриват вашите изисквания, посочени в точка 1. Може да използвате страницата „Фирми” и да отправите запитване към тях, които от своя страна трябва да ви изготвят оферта. Така ще прецените кое е най-изгодно за вас.

Ако разполагате със скромен бюджет трябва да си купите уред от някоя страна от бившата СССР, но не ви го препоръчвам. Опита, които имам с различни видове уреди ми е показал, че уредите произведени в Западна Европа, потвърждават много по-добре характеристиките си, посочени от производителя.

Препоръчани дозиметри, радиометри или комбинирани уреди:

FH 40 G                               

                   InSpector™ 1000   

Radiagem™-2000/4000             

              Berthold LB 123 D 

RDS-110                   

           Automess 6150AD  

Автор: Росен Иванов    

• сравнение;
• заместване;
• преки измервания;
• едновременното измерване;
• абсолютното измерване.

Въведение

Като цяло, референтните инструменти не измерват пряко подходящите еквивалентни величини за калибриране или изпитване. Вместо това, най-често референтните инструменти се използват за характеризиране на радиационни полета чрез други измервателни величини като въздушна керма за фотонно лъчение. Величината еквивалентна доза се получава от основни радиационни величини с подходящи коефициенти за преобразуване.

Трябва да се направи разграничение между четири метода на калибриране, които могат да бъдат използвани. Ако се използва референтен инструмент (обозначен с долно R по-надолу), калибрационния фактор, N_R, даден в сертификата за калибриране, може да се използва, за да се определи истинската стойност на еквивалентната доза H с помощта на конверсионния коефициент h за еквивалентната доза H и измерената M_R стойност на референтния инструмент (коригирани за референтни условия):

(а) където референтния инструмент отчита една и съща измервана величина, както инструмента, подлежащ на калибриране:

 h = 1

(б) когато референтния инструмент показва величина, различна от тази на инструмента, подлежащ на калибриране. Тук трябва да се прилага подходящ конверсионнен коефициент h.

Четири метода за калибриране.  Метод 1:  Калибриране с референтен инструмент без монитор; Метод 2: Калибриране с референтен инструмент с монитор; Метод 3: Калибриране чрез заместване; Метод 4: Калибриране в познато радиационно поле.

Измервания без монитор на изхода на източника (Метод на калибриране 1)

Тази процедура е подходяща, ако стойността на физична величина, характеризираща радиационното поле (напр. мощност на въздушната керма) е стабилна в продължение на период от време, съответстваща на продължителността на калибрирането, до степента, до която са постигнати резултатите от желаната точност. Калибрирането се извършва при стандартни тестови условия, близки до референтните условия. Референтните точки на референтния инструмент и инструмента, подлежащ на калибриране впоследствие се позиционират на мястото на теста на радиационното поле за калибриране по отношение на величината еквивалентна доза H.

За референтните инструмент (долен R), се получава (1):

и за инструмента подлежащ на калибриране (долен I), чиято индикация е пряко свързана с величината еквивалентна доза H, получаваме (2):

Комбинацията от двете формули (1) и (2) по-горе ни дават калибрационния фактор N_I:

където:

N_R е калибрационния фактор на референтния инструмент (при референтни условия);

N_I е калибрационния фактор на инструмента подлежащ на калибриране (при референтни условия);

M_R е измерената стойност от референтния инструмент, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

М_I е измерената стойност от инструмента подлежащ на калибриране, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

h е конверсионния коефициент.

Измервания с монитор на изхода на източника (Метод на калибриране 2)

Умерените вариации във физическите величини, които характеризират дозиметричените свойства на радиационно поле (например мощност на въздушната керма) с течение на времето могат да бъдат коригирани последователно с помощта на монитор и от облъчването на референтния инструмент и инструмента, подлежащ на калибриране. Тази техника често се използва в рентгеновата област с цел да се коригира вариацията на мощността на въздушната керма, когато последователно референтния инструмент и инструмента, подлежащ на калибриране се поставят на мястото на измерване.

Величината еквивалентна доза H в точката на измерване е свързана с калибрационния фактор на камерата на монитора, N_M, и измерените стойности m чрез (3)

Съответните уравнения за референтния инструмент и инструмента, подлежащ на калибриране са  (4) и (5):    

Величината H може да бъде елиминирана в уравнения (4) и (5) с помощта на уравнение (3), като получаваме (6) и (7):

Разделяйки уравнение (7) на уравнение (6) се довежда до премахване на калибрационния фактор N_M и получаваме за N_I:    

където

N_R е калибрационния фактор на референтния инструмент (при референтни условия);

N_I е калибрационния фактор на инструмента подлежащ на калибриране (при референтни условия);

M_R е измерената стойност от референтния инструмент, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

М_I е измерената стойност от инструмента подлежащ на калибриране, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

m_R е измерената стойност на монитора за облъчването на референтния инструмент, коригирана за референтни условия;

m_I е измерената стойност на монитора за облъчването на инструмента, подлежащ на калибриране, коригирана за референтни условия;

h е конверсионния коефициент.

Калибриране чрез едновременно облъчване на двата дозиметъра (Метод на калибриране 3)

В някои случаи калибрирането може да се извършва чрез едновременно облъчване на детекторите на референтния инструмент и инструмент подлежащ на калибриране, като се поставят симетрично на оста на радиационно поле, на едно и също разстояние от източника. Разстоянието между двата детектора трябва да бъде достатъчно голямо, за да не  бъде повлияна от присъствието на другия инструмент.

На първо място, тази процедура ще се прилага за тези случаи, когато не е необходимо да има фантом. Тази техника се използва особено за референтни радиационни процедури от ускорители или при използване на неколимирани източници.

Мощността на еквивалентната доза H при две симетрични точки на калибриране е свързана с калибрационния фактор на референтния инструмент в точката на калибриране №1, (8):

 както и в точка на калибриране № 2 на инструмента подлежащ на калибриране (9),

За да се премахне влиянието на асиметрия на радиационното поле, измерванията се повтарят след размяна на позициите на двата инструмента, ние получаваме (10) и  (11)

H₁ и H₂ могат да бъдат елиминирани чрез комбиниране на уравненията (8) и (11), и уравненията (9) и (10), съответно (12) и (13):

Умножаването на уравненията (12) и (13) води до

където

N_R е калибрационния фактор на референтния инструмент (при референтни условия);

N_I е калибрационния фактор на инструмента подлежащ на калибриране (при референтни условия);

(M_R/M_I)₁ е измерената стойност на референтния инструмент, разделена на съответната стойност на инструмента, подлежащ на калибриране в точка за калибриране № 1, коригирани за референтни условия;

(M_R/M_I)₂ е измерената стойност на референтния инструмент, разделена на съответната стойност на инструмента, подлежащ на калибриране в точка за калибриране № 2, коригирани за референтни условия;

h е конверсионния коефициент.

Калибриране в познато радиационно поле (Метод на калибриране 4)

За радиационното поле, за което е известно стойността на еквивалентната доза H в точката на калибриране, калибрирационния фактор на инструмента N_I, се получава чрез

N_I = H / M_I                     (14)

където

N_I е калибрационния фактор на инструмента подлежащ на калибриране (при референтни условия);

М_I е измерената стойност от инструмента, подлежащ на калибриране, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

H е истинската стойност на еквивалентната доза, която се измерва.

Автор: Росен Иванов

Еталоните са уреди, системи или комплекси, който възпроизвеждат и съхраняват единиците на физичните величини и ги предават на други средства за измерване. Без еталони е невъзможно да се постигне съпоставимост на резултатите от измервания, извършени с различни уреди, на различни места и по различно време.

Националните еталони на Република България са материалната връзка с международните еталони и основата за осигуряване на проследимост и точност на измерванията в страната.

Състоянието на българските национални еталони засяга пряко развитието на области като законова метрология, акредитация, сертификация и оценяване на съответствието на продуктите с техническите изисквания към тях, и косвено влияе на конкурентноспособността на българските продукти и услуги и на качеството на живота в страната.

Националната система за измервания е част от международната система. Политиката за единство на измерванията в световен мащаб се определя от Генералната конференция за мерки и теглилки (GCPM), в рамките на подписаната от правителствата Конвенция за метъра и се осъществява чрез регионалните метрологични организации (за Европа – EURAMET и СООМЕТ, в които Р България членува).

През 1977 г. в България се основава Национален център по метрология със задача да създава и съхранява еталоните на страната.

Схема на метрологичната инфраструктура

Метрологията е техническата основа на инфраструктурата по качеството. Научната метрология е предпоставка за развитие на акредитацията, изпитванията и калибрирането.

Законът за измерванията (обн., в ДВ, бр. 46 от 07.05.2002 г., последно изменение ДВ. бр.39 от 20.05.2011 г.) възлага създаването, съхраняването и усъвършенстването на националните еталони на  Република  България  на  БИМ  чрез  Главна  дирекция  “Национален център по метрология” (ГД НЦМ).

В изпълнение на тази функция и в съответствие с политиката на правителството БИМ разработва “Дългосрочна програма за развитие на националните еталони на Република България”.

Автор: Росен Иванов

-  Природата  на радиоактивното разпадане (всички описващи го параметри) на даден радионуклид и вида и характеристиките на съпътстващите го ЙЛ от една страна и;

-  Всички възможни взаимодействия на тези ЙЛ с веществото на детектора и заобикалящата го среда от друга страна.

Радионуклидната метрология най-общо се занимава с радиоактивните вещества и техните количествени характеристики, основно величината активност.

Терминът радиоактивност се използва за описване на явлението на спонтанните ядрени превръщания, които се съпътстват от излъчването на електромагнитни или корпускулярни лъчения.

Ядрените превръщания са случаен процес и се описват чрез експоненциалния закон за радиоактивно разпадане:

                       ,  

                       l=ln2 /T_1/2                                                                  

     където:  

          N(t) – брой радиоактивни атоми в момента t ;

          N₀ – брой радиоактивни атоми в определен начален момент; 

          l – константа на разпадането;

          T_1/2 – период на полуразпадане.

Работата на всеки детектор на ЙЛ основно зависи от начина, по който изследваното лъчение взаимодейства с материала на самия детектор. Следователно познаването на отклика на определен тип детектор трябва да се основава на познаване на основните механизми, чрез които лъченията взаимодействат и губят енергията си във веществото.

В зависимост от механизма на взаимодействие с веществото йонизиращите лъчения се делят на две групи:

- Директно йонизиращи — електрически заредени ча­стици (електрони, протони, алфа-частици и др.), която притежа­ват достатъчна кинетична енергия за йонизация чрез удар;

- Индиректно йонизиращи — незаредени частици (фо­тон, неутрон и др.), която при взаимодействие с атомите на ве­ществото предизвикват получаване на директно йонизиращи частици или причиняват ядрено превръщане.

Електрически заредените ча­стици  взаимодействат непрекъснато с електроните на веществото (чрез кулонови сили), като губят енергията си на малко порции в голям брой актове на взаимодействие.

Това води до йонизиране или възбуждане на атомите, а съответните загуби на енергия на частицата обобщено се наричат йонизационни загуби.

Електрически неутралните ча­стици не взаимодействат чрез кулонови сили с веществото, а посредством единични актове на взаимодействие, при които могат да възникнат заредени ча­стици с енерги, достатъчно висока за прдизвикване на йонизация.

За създаването и прилагането на всеки един метод на измерване на активност е необходимо да се вземат предвид следнитве 3 основни факта:

1) Всяка частица, която на взаимодейства с веществото на детектора на може да бъде регистрирана;

2) Трябва винаги да се отчитат всички възможни взаимодействия на изучаваното ЙЛ както с чувствителния обем на детектора, така и с веществата, които го обкръжават;

3) Всяка детектор на ЙЛ, регистрира не енергията на частицата, а само онази част от нея, която частицата е оставила в чувствителния обем на детектора. В редки случаи частицата оставя цялата си енергия в чувствителния обем на детектора.

Познаването и отчитането на тези факти позволява да се предвидят и оценят всички ефекти, влияещи на резултата от дедено измерване и да се въведат съответните корекции за отчитането на всички или на някои от тези ефекти, когато е необходимо с цел постигането на желаната точност.

Класификация на методите

Измерванията на активността най-общо се разделят на два основни типа

Абсолютни измервания на активности

Измерванията на активността са “абсолютни” или “директни (преки)” ако дават активността на пробата според дефиницията, т.е. ако броят на ядрените превръщания в даден интервал от време са преброени директно или ако този брой може да бъде изведен пряко от измерването без използването на какъвто и да е източник с позната активност.

Абсолютните методи са приоритет на Националните Метрологични Институти (НМИ, NIM – National Institutes of Metrology)

Примери за абсолютни измервания на активност:

-   Калориметричен метод,

-   4π- и 2π- броене,

-   Метод на съвпаденията (4pag- и 4pbg- , екстраполиране на ефективността и др.),

-   Метода на определения пространствен ъгъл,

-   TDCR метод (Triple to double coincidence ratio)

За рутинните измервания на активност, абсолютните методи са рядко използвани поради тяхната сложност и сравнително голямата продължителност на измерването.

Относителни измервания на активности

Относителните измервания на активност с подходящ детектор, който е калибриран с еталонни радиоактивни източници по един или няколко радионуклида са много по-прости.

Точността на относителните измервания на активности зависи най-вече от  два фактора;

-  възпроизводимостта на геометрията източник – детектор;

- възможността да се изготви еталон със същите геометрични размери, плътност, химичен и радионуклиден състав като пробата, и чиято активност се различава от тази на пробата с не повече от 10¸100 пъти.

При тези условия неопределеността на измерването е ограничена от:

 - неопределеността на еталонните източници и от

 - статистиката на процеса на детектиране.

В практиката обаче много често горните условия не могат да бъдат изпълнени, което налага въвеждане на корекции и в крайна сметка се увеличава неопределеността на измерването.

Примери за относителни измервания на активност:

-   Метод на g–йонизационна камера от кладенчов тип,

-   Гама-спектрометрия,

-   Измерване на обща алфа- и обща бета- активност,

-   Течно-сцинтилационно броене.

Изброените методи не са равностойни както по отношение на обхвата на измерваната стойност на активността на нуклидите така и по отношение на точността на резултатите от измерванията.

Автор: Станислав Станев  

Проследимостта  установява действителността на калибрирането на определен еталон или средството за измерване, посредством последователно сравняване с по-добри еталони докато се стигне до точно определен първичен еталон.

Калибриране  –  Съвкупност от действия, които при определени условия установяват зависимостта между стойностите на величината, показани от измерителен уред, измерителна система или стойностите са представени от мярка или стандартен образец и съответните стойности, реализирани от еталоните.

Нивата  на проследимост, според международния речник по метрологията (VIM) са:

            Ниво 1 – Първични еталони и международната еквивалентност.

Включва реализиране на първични еталони за активност чрез развитието на методи и измерителни системи за сертифициране (стандартизиране), участие в международни сравнения, прилагането на системи за качество.

            Нива 2 и 3 – осиуряване на проследимост на Национално ниво.

Ниво 2 се състои в реализирането на вторични еталонни (референтни) системи, а ниво 3 основно осигурява националното разпространение на еталоните за активност.

Международната система за проследимост на измерванията на активности включва тясно сътрудничество между много от водещите в света еталонни лаборатории за измерване на активност. Тя обхвяща две основни мероприятия организирани от BIPM:

(1) чести междулабораторни сравнителни измервания на специфична активност на радиоактивни разтвори, капсулирани в стандартни стъклени ампули и всички приготвени от един и същ изходен разтвор, и     

(2)  Международна Референтна Система (SIR), която позволява националните лаборатории да предават ампули съдържащи g-излъчващи радиоактивни разтвори с декларирана специфична активност на BIPM с цел проверка на резултата и регистриране (вписване) в базата данни.

Реализирането на проследимостта при измерване на активности може да се представи  най-общо чрез следната схема: 

Реализиране на проследимостта при измерване на активност 

Няма пряко отношение между понятията международен и национален еталон от една страна и първичен и вторичен еталон от друга страна. В повечето случаи международните или националните еталони са първични, но това не е задължително. Например т.нар. Международна Референтна Система за измерване на активност на g-излъчващи нуклиди (International Reference System – SIR) е вид вторичен международен еталон изграден на основата на ионизационна камера от кладенчов тип, който се съхранява в МБМТ (BIPM) и служи за допълване и разширяване на дейността на МБМТ по провеждане на международни сравнения по величината активност. Също така много от националните еталони за активност са реализирани като вторични еталони осигуряващи относителни измервания (well-type IC, LSC, GS), а заедно с това институции, нямащи статут на национални лаборатории могат да притежават първични еталони позволяващи абсолютни измервания.

Автор: Станислав Станев  

Основната роля на всеки един еталон за активност, е да се даде възможност резултатът от дадено измерване, да бъде представен като величина, със съответната числена стойност и единица, за целите и нуждите на потребителите в тази област.

• Радиоактивен Източник (РАИ) / Източник на Йонизиращо Лъчение (ИЙЛ): всеки вид материл в произволно агрегатно състояние, съдържащ един или няколко вида радиоактивни нуклиди (радионуклиди). РАИ могат да се разделят в следните групи:

- Еталонен (референтен) радиоактивен източник – РАИ, сертифициран по вличините активност и/или скорост на излъчване на частици от повърхност със съответната деклариана неопределеност, заедно с указания за вида на нуклида, вида и енергията на лъченията и др. важни характеристики.

- Сертифициран Сравнителен Материал (ССМ) – РАИ, сертифициран както по величините активност и/или скорост на излъчване на частици от повърхност, така и по други съществени за даден експеримент параметри, напр. хомогенност, плътност и/или дебелината  активния слой, химичен състав на матрицата, съдържание на радиоактивни примеси, дебелина на подложката, или по-общо, характеристики на съда в който е поместен РАИ и др.

- Радиоактивна Проба – РАИ, който подлежи на измерване (анализ) и към който могат да се предявяват определени изисквания по отношение на някои негови характеристики, в зависимост от спецификата на конкретното измерване.

Всеки ССМ е еталон и в много случаи понятията еталонен РАИ и ССМ се припокриват в своя обхват.

Така дефинираните еталонни РАИ и ССМ могат да служат за калибриране на инструментите, с цел те да се използват за количествена оценка на активността на същите радионуклиди (или понякога и други), в подходящи конфигурации.

• Активност, А (на радиоактивен източник) – отношението  на средния брой спонтанни ядрени превръщания (разпадания) в радиоактивния източник за малък интервал от време и продължителността на този интервал.Единицата за Активност  в системата SI е бекерел (Bq):  1 Bq = 1 s^-1

Все още в много случаи се използва и споменатата величина кюри (Ci): 1Ci = 3,7.10¹⁰ Bq

За да се характеризира дадено радиоактивно вещество, в допълнение към активността трябва да се посочат радионуклида и времето към което се отнася активността (референтно време).

Ако веществото съдържа повече от един радионуклид, всички индивидуални активности трябва да бъдат посочени.

Стойността на общата активност в повечето случаи е безполезна.

Въвеждат се още понятията специфична активност и концентрация на активността:

• Специфична активност (масова активност), а – активността,  разделена на масата на радиоактивния източник (проба).
• Концентрация на активността (обемна активност), c_A – активността, разделена на обема на радиоактивния източник (проба).
• Скорост на излъчване на частици от повърхност /surface emission rate of a source/, q_2π  – броят частици от даден вид и над определена енергия, които се излъчват от повърхността на източника за единица време. Единицата за скорост на излъчване на частици от повърхността на радиоактивния източник е частици.s-1

Поради разликите в свойствата на реалните повърхности да абсорбират и разсейват лъченията, не съществува проста връзка между активността и скоростта на излъчване на частици от повърхността.

Автор: Станислав Станев 

Измерване – съвкупност от действия, които имат за цел да се определи дадена стойност на величина.

Калибриране – съвкупност от действия, които при определени условия установяват зависимостта между стойностите на величините, показани от измервателния уред или измервателната система, или стойностите, представени от мярка или сравнителен материали съответните стойности на величината, реализирани от еталоните.

Тест – тестовете са измервания, предназначени да се потвърди, че даден инструмент функционира правилно, и / или количествено определяне на вариациите на показанието на инструмента през целият му обхват, както и електрическите и условията на заобикалящата среда.

Основните цели на калибрирането:

(1)  За да се гарантира, че инструмента работи правилно и следователно ще бъде подходящ за целите на предназначението му.

(2)  За да се определи, при контролиран набор от стандартни условия, отчитането на стойността от инструмента като функция от стойността на измерваната величина (величината, която трябва да бъде измерена). Това трябва да стане в целият посочен обхват на инструмента.

(3)  За да регулирате инструмента след калибрирането, ако е възможно, така че цялостната точност на измерване на инструмента да се оптимизира.

Можем да разграничим четири различни категории на измерване на инструменти, като общопризнати, и те са:

Изпитвания на типа – Тези тестове обикновено се извършват от Национални или Вторични лаборатории, които могат да предоставят информацията на разположение на потребителя на инструмента. Тестовете са предназначени за определяне на характеристиките на даден тип или модел инструмент. Те включват обширно изпитване в широк диапазон на величини, които могат да имат влияние върху резултатите от измерването, без да са обект на измерването – “влияещи величини”.

Специално калибриране – В някои специални случаи на измервания, подобни на тези от изпитванията, в хода на работа са необходими специални калибрирания. Те трябва да бъдат извършени, например, ако дозиметъра или радиометъра се експлоатира при необичайни обстоятелства или ако рутинното калибриране или изпитване на типа  не предоставя достатъчна информация.

Рутинно калибриране – Те са предназначени да се определи калибрационния фактор за рутинното прилагане на дозиметъра. Рутинното калибриране може да бъде с потвърдителен характер, когато е или се извършва, за да се провери, калибриране, извършено от производителя, или за да се провери дали калибрационния фактор е достатъчна устойчивост по време на продължаване на дългосрочната употреба на дадения дозиметър.

Тест на приемане – Това са договорните тестове, проведени върху всички инструменти на определен тип, преди да бъдат пуснати в експлоатация за първи път. Те са предназначени да покажат, че всеки инструмент в една пратка е в съответствие с неговата спецификация.

Автор: Росен Иванов

Състав на националния еталон

Дозиметър „UNIDOS” с комплект от три йонизационни камери с различни номинални обеми. Енергийния обхват на камерите е от 60 kеV до 3000 кеV.

Еталонът може да възпроизвежда величините  екпозиция, въздушна керма и еквивалентна доза от гама-лъчение.

Спомагателно оборудване

Еталонна уредба ЕИУ-2 с характеристики:

Градуировъчна линия с дължина 250 сm и стойност на скалното деление по надлъжната ос 1 mm с устройство за закрепване и преместване на три взаимно перпендикулярни направления на еталонните йонизационни камери.

Защитно колимиращо устройство с оловен коничен колиматор, формиращ на разстояние 1000 mm от геометричния център на радиоактивния източник хомогенно лъчево поле с диаметър 150 mm.

Източник на гама лъчение ⁶⁰Со.

Еталонна уредба IM8/P с характеристики:

Градуировъчна линия 350 cm и стойност на скалното деление по надлъжната ос 1 mm с устройство за закрепване и преместване на три взаимно перпендикулярни направления на СИ.

Защитно колимиращо устройство с два волфрамови конични колиматора, формиращ на разстояние 1000 mm от геометричния център на радиоактивния източник хомогенно лъчево поле с диаметър съответно 100 mm и 200 mm;

Осем източника на гама лъчение: 4 източника ⁶⁰Со и 4 източника ¹³⁷Cs;

Пълно компютърно управление на еталонната уредба.

Автор: Росен Иванов