Методи за измерване в дозиметрията

Категории: Област Дозиметрия
Коментари: Няма коментар
Публикувано на: септември 28, 2012

Калибрирането се извършва по метода на:

  • сравнение;
  • заместване;
  • преки измервания;
  • едновременното измерване;
  • абсолютното измерване.

Въведение

Като цяло, референтните инструменти не измерват пряко подходящите еквивалентни величини за калибриране или изпитване. Вместо това, най-често референтните инструменти се използват за характеризиране на радиационни полета чрез други измервателни величини като въздушна керма за фотонно лъчение. Величината еквивалентна доза се получава от основни радиационни величини с подходящи коефициенти за преобразуване.

Трябва да се направи разграничение между четири метода на калибриране, които могат да бъдат използвани. Ако се използва референтен инструмент (обозначен с долно R по-надолу), калибрационния фактор, NR, даден в сертификата за калибриране, може да се използва, за да се определи истинската стойност на еквивалентната доза H с помощта на конверсионния коефициент h за еквивалентната доза H и измерената MR стойност на референтния инструмент (коригирани за референтни условия):

(а) където референтния инструмент отчита една и съща измервана величина, както инструмента, подлежащ на калибриране:

 h = 1

(б) когато референтния инструмент показва величина, различна от тази на инструмента, подлежащ на калибриране. Тук трябва да се прилага подходящ конверсионнен коефициент h.

 

Четири метода за калибриране.  Метод 1:  Калибриране с референтен инструмент без монитор; Метод 2: Калибриране с референтен инструмент с монитор; Метод 3: Калибриране чрез заместване; Метод 4: Калибриране в познато радиационно поле.

  

Измервания без монитор на изхода на източника (Метод на калибриране 1)

Тази процедура е подходяща, ако стойността на физична величина, характеризираща радиационното поле (напр. мощност на въздушната керма) е стабилна в продължение на период от време, съответстваща на продължителността на калибрирането, до степента, до която са постигнати резултатите от желаната точност. Калибрирането се извършва при стандартни тестови условия, близки до референтните условия. Референтните точки на референтния инструмент и инструмента, подлежащ на калибриране впоследствие се позиционират на мястото на теста на радиационното поле за калибриране по отношение на величината еквивалентна доза H.

За референтните инструмент (долен R), се получава (1):

и за инструмента подлежащ на калибриране (долен I), чиято индикация е пряко свързана с величината еквивалентна доза H, получаваме (2):

 

                                 

Комбинацията от двете формули (1) и (2) по-горе ни дават калибрационния фактор NI:

 

където:

NR е калибрационния фактор на референтния инструмент (при референтни условия);

NI е калибрационния фактор на инструмента подлежащ на калибриране (при референтни условия);

MR е измерената стойност от референтния инструмент, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

МI е измерената стойност от инструмента подлежащ на калибриране, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

h е конверсионния коефициент.

 

Измервания с монитор на изхода на източника (Метод на калибриране 2)

Умерените вариации във физическите величини, които характеризират дозиметричените свойства на радиационно поле (например мощност на въздушната керма) с течение на времето могат да бъдат коригирани последователно с помощта на монитор и от облъчването на референтния инструмент и инструмента, подлежащ на калибриране. Тази техника често се използва в рентгеновата област с цел да се коригира вариацията на мощността на въздушната керма, когато последователно референтния инструмент и инструмента, подлежащ на калибриране се поставят на мястото на измерване.

Величината еквивалентна доза H в точката на измерване е свързана с калибрационния фактор на камерата на монитора, NM, и измерените стойности m чрез (3)

  

Съответните уравнения за референтния инструмент и инструмента, подлежащ на калибриране са  (4) и (5):    

Величината H може да бъде елиминирана в уравнения (4) и (5) с помощта на уравнение (3), като получаваме (6) и (7):

 

                    

Разделяйки уравнение (7) на уравнение (6) се довежда до премахване на калибрационния фактор NM и получаваме за NI:    

 

където

NR е калибрационния фактор на референтния инструмент (при референтни условия);

NI е калибрационния фактор на инструмента подлежащ на калибриране (при референтни условия);

MR е измерената стойност от референтния инструмент, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

МI е измерената стойност от инструмента подлежащ на калибриране, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

mR е измерената стойност на монитора за облъчването на референтния инструмент, коригирана за референтни условия;

mI е измерената стойност на монитора за облъчването на инструмента, подлежащ на калибриране, коригирана за референтни условия;

h е конверсионния коефициент.

 

Калибриране чрез едновременно облъчване на двата дозиметъра (Метод на калибриране 3)

В някои случаи калибрирането може да се извършва чрез едновременно облъчване на детекторите на референтния инструмент и инструмент подлежащ на калибриране, като се поставят симетрично на оста на радиационно поле, на едно и също разстояние от източника. Разстоянието между двата детектора трябва да бъде достатъчно голямо, за да не  бъде повлияна от присъствието на другия инструмент.

На първо място, тази процедура ще се прилага за тези случаи, когато не е необходимо да има фантом. Тази техника се използва особено за референтни радиационни процедури от ускорители или при използване на неколимирани източници.

Мощността на еквивалентната доза H при две симетрични точки на калибриране е свързана с калибрационния фактор на референтния инструмент в точката на калибриране №1, (8):

 както и в точка на калибриране № 2 на инструмента подлежащ на калибриране (9),

  

              

За да се премахне влиянието на асиметрия на радиационното поле, измерванията се повтарят след размяна на позициите на двата инструмента, ние получаваме (10) и  (11)

H1 и H2 могат да бъдат елиминирани чрез комбиниране на уравненията (8) и (11), и уравненията (9) и (10), съответно (12) и (13):

                        

Умножаването на уравненията (12) и (13) води до

където

NR е калибрационния фактор на референтния инструмент (при референтни условия);

NI е калибрационния фактор на инструмента подлежащ на калибриране (при референтни условия);

(MR/MI)1 е измерената стойност на референтния инструмент, разделена на съответната стойност на инструмента, подлежащ на калибриране в точка за калибриране № 1, коригирани за референтни условия;

(MR/MI)2 е измерената стойност на референтния инструмент, разделена на съответната стойност на инструмента, подлежащ на калибриране в точка за калибриране № 2, коригирани за референтни условия;

h е конверсионния коефициент.

Калибриране в познато радиационно поле (Метод на калибриране 4)

За радиационното поле, за което е известно стойността на еквивалентната доза H в точката на калибриране, калибрирационния фактор на инструмента NI, се получава чрез

NI = H / MI                     (14)

където

NI е калибрационния фактор на инструмента подлежащ на калибриране (при референтни условия);

МI е измерената стойност от инструмента, подлежащ на калибриране, коригирана за референтни условия, т.е. умножена с приложимите фактори за корекция (например за разликите за температура и налягане);

H е истинската стойност на еквивалентната доза, която се измерва.

 

Автор: Росен Иванов
Сподели с приятели
Няма коментари - Направи коментар

Leave a comment

Вашият email адрес няма да бъде публикуван


Добре дошли в MetroIon , Днес е вторник, декември 10, 2024