Идеята за Метричната система – система от единици, основаваща се на метъра и килограма – възниква по време на Френската революция, когато са изработени два платинови артефакта – референтни еталони за метъра и килограма и са оставени на съхранение във Френския национален архив в Париж през 1799 г. По-късно те са известни като „Архивен Метър ” и „ Архивен Килограм”. Френската академия на науките е упълномощена от парламента да създаде нова система от единици за използване в целия свят. През 1946 г. страните, членки на Конвенцията на метъра приемат системата МКSА (метър, килограм, секунда, ампер). През 1954 г. МКSА е разширена като са включени келвин и кандела. От тогава системата приема името Международна система от единици, SI.
Системата SI е въведена през 1960 г. от 11 -тата Генерална конференция по мерки и теглилки, СGРМ:
„Международната система единици, SI, е кохерентна система от единици, приета и препоръчвана от СGРМ”.
Понастоящем системата SI включва седем основни единици, които заедно с производните единици съставят една кохерентна система. В допълнение, някои други единици, извън системата, са приети за използване заедно с единиците SI.
-
Основни единици SI
-
Производни единици SI
- изразени в основни единици SI;
- със специални наименования и означения;
- чиито наименования и означения включват производни единици SI със специални наименования и означения;
-
Единици извън SI
- Единици, приети, защото са широко използвани;
- Единици, които се използват в специфични области;
- Единици, които се използват в специфични области и чиито стойности са експериментално установени.
Основни единици |
|||
Име |
Означение |
Мярка за |
Определение |
метър | m | Дължина | Единицата за дължина е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299792458 от секундата. |
килограм | kg | Маса | Единицата за маса е равна на масата на международния прототип на килограма (цилиндър, изработен от сплав на платина и иридий), съхраняван в Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) в Париж. |
секунда | s | Време | Единицата за време е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133. |
ампер | A | Електрически ток | Единицата за електрически ток е постоянен електрически ток, който при протичане по два успоредни праволинейни проводника с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение, поставени на разстояние 1 метър един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10-7 нютона на всеки метър от тяхната дължина. |
келвин | K | Термодинамична температура | Единицата за термодинамична температура представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата. |
мол | mol | Количество вещество | Единицата за количество вещество е количеството вещество на система, съдържаща толкова структурни единици (елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма въглерод 12 (структурните единици са 6,023×1023 или число на Авогадро). |
кандела | cd | Интензитет на светлината | Единицата за интензитет на светлината е силата на светлината в дадена посока от източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.1012 херца и интензитет на лъчението в тази посока 1/683 вата на стерадиан. |
Допълнителни и производни единици
Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на BIPM). Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени количества имат имена.
Единици за ъгъл |
|||
Име |
Означение |
Мярка за |
Определение |
радиан | rad | Равнинен ъгъл | Радиан е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността му дъга, равна на неговия радиус. |
стерадиан | sr | Пространствен ъгъл | Стерадиан е пространственият ъгъл на конус с връх в центъра на сфера с радиус r, който отрязва от повърхността на сферата площ, равна на площта на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата (r²). |
Производни единици |
|||
Мярка за |
Име |
Означение |
Изразяване чрез основни единици |
Честота | херц | Hz | s-1 |
Сила | нютон | N | kg.m/s ² |
Енергия | джаул | J | N.m = kg.m²/s² |
Мощност | ват | W | J/s = kg.m²/s3 |
Налягане, механично напрежение | паскал | Pa | N/m² = kg/(m.s²) |
Светлинен поток | лумен | lm | cd.sr |
Осветеност | лукс | lx | cd sr/m² |
Електрически заряд | кулон | C | A.s |
Електрически потенциал | волт | V | J/C = kg m²/A s3 |
Електрическо съпротивление | ом | Ω | V/A = kg.m²/s3.A² |
Електрически капацитет | фарад | F | A².s4/kg.m² |
Магнитен поток | вебер | Wb | kg m²/s² A |
Магнитна индукция | тесла | T | Wb/m² = kg/s² A |
Индуктивност | хенри | H | kg m²/s² A² |
Електрическа проводимост | сименс | S | Ω -1 = kg-1 m-2 s3 A² |
Активност на радиоактивен източник | бекерел | Bq | s-1 |
Погълната доза (от йонизираща радиация) | грей | Gy | J/kg = m²/s² |
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) | сиверт | Sv | J/kg = m²/s² |